Исторически музей – гр. Генерал Тошево Към списъка

І хил. пр. Хр. – Х в. сл. Хр.
Темата поставя акцент върху историята на региона през Античността и Средновековието.

Някога района на днешната община Генерал Тошево е бил важен център на древни култури и цивилизации, разположен в сърцето на силни племенни обединения и важна част от граничната система на някои от най-могъщите империи на древността. Съществували са многобройни селища, крепости и култови средища, пресичали са се важни търговски пътища.

Днес на територията на общината са официално регистрирани над 70 археологически обекта, но реално те са многократно повече. Разкопки са правени частично и на много малко от тях. Обикновено те са били с инцидентен характер или реакция на иманярски дейности. От праисторическата епоха на територията на общината са известни случайно открити находки от две места: каменна брадва с кръгъл отвор за дръжка от с. Горица ,V хил. пр. Хр. и фрагменти от глинени съдове – култура Хаманджия ІІІ, ранна каменно – медна епоха – от с. Изворово. Има антични, основно от тракийско и римски време укрепени селища и крепости, средновековни неукрепени селища.

Съществуват теренни данни за две светилища от трако – римско време край селата Спасово и Средина, тракийски безмогилен некропол край с. Василево, старобългарски некропол (VІІІ-Х в.) край с. Великово. През 1963 г. в околностите на с. Красен е открита култува ръка от слонова кост, ІІІ – ІV в. сл. Хр. В периода 2006 до 2008 г. са направени археологически разкопки на ранносредновековна крепост до с. Преселенци.

През 2014 г. са проведени археологически разкопки на обект „Скални ниши и каменна кариера”, в землището на с. Красен. Култовите ниши са и първото проучено тракийско светилище от този тип в Добруджа, а каменната кариера дава нови данни за технологията в тях и за строителството в региона.
През 2018 г. се извърши геофизично проучване на античен некропол край Кардам. Локализирането на гробното съоръжение в най-голямата запазена могила от некропола, ще даде възможност за нейното бъдещо археологическо проучване. Резултатите от него, ще бъдат от определящо значение за реконструиране на гробните съоръжения, погребалния обряд и инвентар на аристокрацията от групата население, оставила полетата с цистови гробове.

Kрая на ХІХ – началото на ХХ век

Експозицията започва с карта, представяща етно-конфесионалните общности и етнографските групи в региона и продължава с възстановки на следните подтеми:

• „На нивата” (материалната култура, свързана с трудовата дейност на местното население – традиционно работно облекло и селскостопански инвентар);
• „Край огнището” (уредба на традиционна стая с огнище – софра, медни и керамични съдове, посуда за приготвяне на хляб, традиционен женски костюм);
• „Любовни трепети” (среща на момък и на мома на чешмата, манекени с традиционно облекло);
• „В занаятчийската работилница” (инструменти и инвентар, представящи занаятите в региона – коларожелезарство, сарачество, шивашки занаят);
• „На сватба” (традиционна добруджанска сватба – празнични костюми и обреден инвентар);
• „Празници от календара” (обреден реквизит и производи);

Добруджа е територия, в която живеят множество етнически, етнографски и религиозни общности. Разположена на кръстопът между два свята – източният азиатски и западният европейски – тя е мястото, където те общуват на европейска почва. И явно колкото теренът, на тази контактната зона, е по-равнинен и по-лесно преодолим, толкова в нея по-непосредствено се откриват регионалните специфични културни явления.
Превратната историческа съдба на Добруджа и големите миграционни движения са събрали в този регион преселници от почти всички краища на България. Дошли през ХІХ – ХХ век от Тракия, Балкана и Северна Добруджа, те донасят със себе си особеностите на своя бит и традиции. В продължение на векове различните етнографски групи са в процес на активен културен обмен и взаимодействие. Тази специфика на областта дава основание на Михаил Арнаудов да отбележи, че „Добруджа ни дава в миниатюра етнографска картина на половин България“.

Етнографската експозиция в Исторически музей – Генерал Тошево представя етническото единство и регионалното многообразие, които намират своята най – ярка проява в традиционното облекло. Костюмите, представени в залата се характеризират с ярка художествена оригиналност, изискан силует и показват усета на добруджанката към красивото. Удобни, практични и с богата декорация, традиционните носии присъстват в ежедневния и празничен бит и са свързани със социална принадлежност и семейно положение. Изчистените форми и колорит са постигнати чрез умело прилагане на орнаментална украса, разнообразна тъканна и везбена техника.
В края на ХІХ – началото на ХХ век в Добруджа се обособяват два основни типа носии – „фустени “ и „сукманени“. Ризата е обикновено с туникообразна кройка, извезана с растителни орнаменти по краищата на полите, ръкавите или пазвата. Над нея се облича фуста / набрана пола от прави или разкроени платове/ или сукман. Женският костюм се освежава и допълва от разнообразни по колорит и начин на изработка престилки, колани и кърпи.
Една от най – многобройните етнографски групи са преселниците от Северна Добруджа. Те идват тук през 1940-1941 г. след връщането на Южна Добруджа към България. Населението всъщност в по- голямата си част е тракийско, изселило се в началото на ХІХ век. Костюмът на тази група притежава ярък колорит, постигнат от съчетание на интензивни зелени, жълти, розови, оранжеви, сини цветове. Престилката е от тънък домашен плат, подбран умело да хармонира на сукмана. В двата странични края има бордюр от тъкани орнаменти. Забраждането е с големи квадратни кърпи с копринени ресни – „чумбер“. Характерни са и украсените с разноцветни мъниста, с различни стилизирани геометрични и растителни орнаменти синчани обувки и колани.
Локална разновидност на тракийската носия е вайсалската. Населението произхожда от с. Вайсал, Одринско. Характерни са ризата, везаният “ чукман“ или “ белкосникът“, едноплата, дълга престилка, украсена от отбирани „на дъска“ орнаменти, редуващи се по цялото поле в разноцветни ивици.
Друга разновидност на тракийското женско облекло е характерна за селата Мали извор и Алфатар и се носи от преселниците от Сливенско. В своя традиционен вид тя почти не се е запазила. Под „алфатарска носия“ днес се разбира един по- късен вариант на облеклото, което има голямо разпространение в Добруджа през 20-30 години на ХХ век. Ризата е украсена с копринени кенари и разноцветни конци по съединителните шевове, по ръбовете на полата или ръкавите. Фустата е набрана, изработена от раирана тъкан в червени, бели, сини цветове и тъкана престилка с изпълнено с геометрични мотиви поле. Жените покриват главите си с бели памучни „ръченици“.
Мъжкото облекло се отнася към чернодрешния тип, разпространен в цяла България. Дрехите са изработени от аба в кафяв или черен цвят, украсени с гайтани. Костюмът се състои от риза от памучно платно, пояс, широки, „дънести“ гащи – потури, елече без ръкави, калпак от овча кожа и др.

Традиционните носии най – ярко илюстрират етнографската пъстрота на българското население в Добруджа. Пред първата половина на ХХ век в добруджанското народно облекло настъпва процес на интеграция, като степента на запазване на локалната специфика е различна за отделните етнографски групи. Като резултат се оформя и разпространява нов тип костюм, в който значително се заличава местното своеобразие на отделните етнографски групи.
Вторият експозиционен пояс запознава посетителя с основните празници от традиционния народен календар и специфичния за тях обреден инвентар. Според светогледа и обредната практика на всички етнически и конфесионални общности на Балканите народният календар е двуцикличен и се дели на зимен и летен сезон. По този начин е организирана и стопанската година, чиито основни разделни маркери в календара са празниците в чест на Св. Димитър и на Св. Георги . Очертават се и редица изоморфни варианти на това двусезонно годишно и стопанско деление на годината, които най-често се маркират от дните на онези християнски светци, които имат зимно и лятно честване според християнския календар.
Започвайки с Коледа и Сурва и последващите зимни празници като Йордановден и Трифон Зарезан постоянната експозиция проследява чрез богат снимков и илюстративен материал, както и с предмети от фонда целият празничен цикъл, като се спира на основните и най-характерни за региона дни – Великден, Пеперуда и Герман.

Наред с празниците от традиционния народен календар, в залата са представени като част от идеята за цикличност на времето и чисто битийния житейски план следвайки формулата „време на труд”- „време на празник” и разнообразен селскостопански инвентар, инструменти (вили, диканя, рало), съдове за съхранение на хранителни продукти и зимнина(качета, бъкели, крини, делви и гърнета), както и предмети свързани с домашните занаяти (дарак, хурка, въртежка). Така експозицията по един категоричен начин дава извънредно богата информация за традиционния материален и духовен живот в Добруджа и по-специално в Ген. Тошевския регион.

В музейната сграда в гр. Генерал Тошево има зала за временни и гостуващи експозиции, за образователни програми и културни прояви, за изложби на ученическо творчество. Провеждат се образователни програми, които са насочени към деца и ученици от детските градини, начален и прогимназиален етап на образование като: „Старият албум”; „ Моята първа разходка из залите на музея”; “Игра на детектив”; „Творческа работилница „ Йордан Йовков”; „Творчески клуб „ Дора Габе”; „Музейният куфар”; „Имена и улици” и др.
В  двора  на  музея  в града е  уреден лапидариум,   в   който   особен   интерес   представляват   тракийската   гробница   и   локомобилът от 1892 г.

Интерес за гостите на Община Генерал Тошево представляват и: Филиповата кръчма в с. Красен, в която Йордан Йовков е открил много от прототипите на своите герои; мелницата в с. Изворово, където се развива действието на драмата “Албена”; възрожденските църкви в селата Красен и Житен; Каралийският канак; Казашкото гробче в с. Пчеларово, където са погребани костите на руски воини, загинали по време на последната руско-турска освободителна борба, както и многото войнишки и монументални паметници, посветени на събития и личности, свързани с историята на региона от епохата на Възраждането и новото време.

• Генерал Стефан Тошев и съдбата на Добруджа през 1916 г.;
• Творците на Добруджа – Дора Габе и Йордан Йовков;
• Крайовският договор и възвръщането на Южна Добруджа към България;
• Община Генерал Тошево в най-ново време: икономическо развитие; ИПС; училищно дело; културни институти – читалища и библиотеки; спорт;

Музейната експозиция „Пътуване в света на Йордан Йовков” е посветена на известния български белетрист – Йордан Йовков. Село Красен  се знае  като  едно  от  „Йовковите места”  в Добруджа, защото тук писателят   учителства   най – дълго  (1907 – 1912  г.)   и    създава  първата  си белетристична творба  „Овчарова жалба”.
В бившата сграда на Кметството е уредена реновирана експозиция, която представя творческата връзка на писателя с  Добруджа.

В старата прогимназия, чийто пръв директор е Йовков, е направена възстановка на стаята, в която той е живял и на класната стая, в която е преподавал.

Посетителите в музейните обекти през годините: през 2009г. – 3499, през 2010г. – 2981, през 2011г. – 1053, през 2012г. – 3484, през 2013г. – 3214, през 2014г. – 5959, през 2015г. – 4693, през 2016г. – 4794 и през 2017г. – 8001. Входът за посещение на всички музейни обекти е безплатен с Решение на ОбС гр. Генерал Тошево. Забелязва се значително увеличаване на посетителите, дължащо се на реновираните музейни експозиции, на многото и атрактивни местни и гостуващи изложби, на образователните музейни уроци и други културни мероприятия, организирани от музея.